Ако сте се чудили как да откриете с какви параметри е бил компилиран даден mysql сървър, то може да използвате командата mysqlbug. Изхода от нея във формат готов за изпращане във въд на писмо, но вътре се съдържат и данни за mysql, как е компилиран и т.н.

Друг вариант  e aко все още все още не сте изтрили директорията в която сте компилирали mysql, и не сте изпълнили make clean, то потърсете вътре за файл с име config.log 

При едно новообновено убунту ( 9.10 към 10.04 ) изчезна менюто за спиране, рестартиране и хиберниране на машината, също така част от туловете за администрация не работеха ( а сигурно и много други неща ).

Ето каква грешка даваше при опит да се стартира някоя програма:

dbus.exceptions.DBusException: org.freedesktop.DBus.Error.Spawn.ExecFailed: Failed to execute program /lib/dbus-1.0/dbus-daemon-launch-helper: Success

$ ck-list-sessions

** (ck-list-sessions:1262): WARNING **: Failed to get list of seats: Failed to execute program /lib/dbus-1.0/dbus-daemon-launch-helper: Success

Проблема се оказа, че е в това, че имаше разминаване между /etc/passwd и /etc/group за потребителя messagebus

# cat /etc/group | grep -in messagebus

56:messagebus:x:113:

# cat /etc/passwd | grep -in messagebus

20:messagebus:x:102:106::/var/run/dbus:/bin/false

След като промених 106 на 113 от /etc/passwd и рестартирах машината, проблема изчезна.

Имайте в предвид, че за целта ще ни трябва машина с поне 3 мрежови контролера.

Инсалация на pfSense
Можете да свалите pfSense от основния адрес на проекта – Download , след което го запишете на диск и „бутнете“ машината на която ще го инсталирате от него.

Ще видите следния екран от който трябва да изберете „1″:

След като зареди ще ви пита дали искате да настроите „VLANs“.  Изберете „n“:

Както виждате от горната картинка, разполагам с три мрежови интерфейса със следното разпределение:

em0 – за вътрешната мрежа
em1 – интернет от единия доставчик
em2 – интернет от другия доставчик

След горната стъшка инсталатора последователно ще ви попита да зададете LAN интерфейс:

“Enter your LAN interface name”, – където задавам em0
“Enter your WAN interface name”, – където задавам em1
“Enter the Optional 1 interface name”, – където задавам em2

След като зададем горните настройки натиснете „enter“ за да приключим с интерфейсите.
Следва върпрос за това дали желаете да се приемат настройките, на който трябва да отговорите с „y“:

с което текущите настройки приключиха.

Следва да бъде извършена инсталацията върхи хард диска на машината. За целта е необходимо да изберете опция „99″:

От тук стъпките са както следва ( имайте в предвид, че следвайки тези стъпки  ще изтриете цялата информация на диска ):

1. < Accept these Settings >

2. < Quick/Easy Install >

3.  В зависимост от това дали имате един или повече процесора избирате между опция 1 и 2 от следния прозорец:

4. Рестартирайте, като се уверете, че машината „бутва“ от хард диска вече.

Ако сте настроили всичко коректно и инсталацията е минала успешно би трябвало да видите нещо подобно на следното:

Настройка на pfSense:

Настройките се извършват изцяло през web базиран интерфейс, който можете да достъпите през LAN интерфейса на IP отговарящ за вашия LAN адрес.

В моя случай това е http://192.168.1.210 като предварително промени IP адреса от конзолните настройки – опция „2″.

Web интерфейса първоначално се достъпва с следните потребител и парола:
Потребите: admin
Парола: pfsense

С първото си влизане е необходимо да минете през тъй наречения „Wizard“ с който да зададете Hostname, DNS сървъри ( Важно е за DNS1 да изберете такъв от WAN1, а за DNS2 – от WAN2 ), чесова зона, настроите WAN и LAN интерфейса и да смените паролата за вход. Ако решите в последствие да правите промени по тези настройки, то от Web базирания интерфейс на System -> General Setup можете да го направите.

Следващата стъпка е да настроим DNS forwarder, което се прави от Services -> DNS forwerder
Трябва да изберете опциите, които са избрани и от приложената снимка:

От Interfaces -> OPT1 е необходимо да настроите втората интернет връзка ( връзката от втория интернет доставчик ). Желателно е да използвате статични IP адреси.
Ето как изглежда при мен:

Следва настройката на Load Balance правилата.
Трябва да създадем три правила:
1. Когато и двете WAN мрежи работят
2. Когато WAN1 се прекъсне, трафика да минава през WAN2
3. Когато WAN2 се прекъсне, трафика да минава през WAN1

Настройките се правят от Services -> Load Balancer и избирате бутончето „+“ за добавяне.
Примерна таблица с настройките:

За даботят гореспоменатите настройки е необходимо от System -> Static Routes да създадете статични пътища за двата DNS сървъра. Също така DNS1 не трябва да бъде достъпван от WAN2 и обратното.

Препоръчително е от System -> Advanced от секцията „Load Balancing“ да изберете „Use sticky connections“.

Следва настройката на защитната стена.
Настройката се прави от Firewall -> Rules.
За по-удобно извеждам примерните настройки в табличен вид:

С това завършва това опътване. За вас остава да тествате дали превключването между мрежите работи.

В случая тестовата машина е с Debian и за да бъде инсалиран пакета трябва да въведете следното:

apt-get install rrdtool

По този начин ще бъде инсталирано всичко необходимо за да извършите това HowTo.
Най-лесно ще разберете как работи rrdtool с пример.
Въведете следната команда:

rrdtool create example.rrd --start 1263753900 --step 300 DS:mem:GAUGE:600:0:671744 RRA:AVERAGE:0.5:12:24 RRA:AVERAGE:0.5:288:31

Което ще създаде файл ( база ) с име example.rrd , започващ от 1263753900 което е тъй наречения unix timestamp ( можете да използвате калкулатора от следния адрес: http://www.unixtimestamp.com/index.php )
По време на обновяване на базата трябва да зададете и „update time“ което е пак в timestamp .

–step 300 – показва, че базата ще очаква нови стойности на всеки 300 секунди ( 5мин )

DS (Data Sorce) е променлива сочеща към параметрите на устройстово (данните) от наблюдението . Нейния синтаксис е:
DS:variable_name:DST:heartbeat:min:max
‘variable_name’ – име под което параметрите (данните) запазват стойностите от „наблюдението“.

• DST (Data Source Type) – може да бъде COUNTER, DERIVE, ABSOLUTE, GAUGE.

• COUNTER се използва, когато се очаква при всяко обновяване да има положителни ( нарастващи ) разлики в стойностите. На пример следене на преминал трафик през даден рутер.

• DERIVE се използва е подобен на COUNTER с тази разлика, че е подходящ и за отрицателни ( намаляващи ) стойности. На пример промяна в дисково пространсто.

• ABSOLUTE - пести скоростта за промяна, но приема, че предната стойност е била равна на 0.

• GAUGE – не запазва промяната, а запазва действителната стойност. Може да се използва за следене на заетата памет.

• heartbeat – задава се колко време ще се изкачва за получаване на стойности. Примерно времето през което трябва да се получават стойности е зададено на 300, но не е било получено такава, тогава ще се изчака още 300 ( 300+300=600) и ако до тогава пак не бъде получена стойност, в базада ще бъде записано UNKNOWN.

Със следващите параметри се задава минимум и максимум на получените стойности. Всяка стойност която не влиза в тези параметри ще бъде записана като UNKNOWN.

Следва задаваме на Round Robin Archive (RRA), който има следния синтаксис:
RRA:CF:xff:step:rows
Където:

• RRA – ключова дума за задаване на архив.

• CF – consolidation function, която може да бъде AVERAGE (средна стойност за периодна на отчитане), MINIMUM (минимална стойност за периода на отчитане), MAXIMUM (максимална стойност за периода на отчитане), и LAST ( последна стойност за периода на отчитане )

• xff – какъв процент от „UNKNOWN“ стойности е разрешен по време на отчитане. Обикновенно се задава 0.5 което означава 50%.

• step – колко стъпки ще се използват за създаването на стойност в архива. Ако стойността е малка, то толкова по-точни ще са данните ( подходящо за постоянно следене), а ако е голяма, тогава се получава осреднена стойност и е подходяща за статистика ( месечна, годишна … ). 288 стъпки се равняват на едно денонощие. (288 стъпки Х 300 секунди /60 ( получава се в минути в минути ) /60 ( за да се получи в часове ) = 24 часа )

• rows – определея колко голяма ще бъде базата ( колко реда ще има ) за запазване на данните. Съответно, когато се изпълнят редовете данните почват да се вартят по алгоритъма на „първи влезнал, първи излязал“.

От написаното горе трябва да сте разбрали, че с RRA:AVERAGE:0.5:12:24 задаваме в базата да се пазят средните стойности от данните на всеки час в 24 реда ( тоес за едно денонощие).
RRA:AVERAGE:0.5:288:31 от своя страна означава – да се запазват средните стойности за един ден в 31 реда, което би служило за месечна статистика.

Една база може да съдържа различни статистически данни – на пример за час, ден, седмица, месец и година чрез задаване на няколко архива (RRA)

Добавяне на данни

Ще разлгедаме няколко вида обновявания.

rrdtool update example.rrd N:1:2

където N значи – сега, а след двете точки са стойностите, които да се добавят.

rrdtool update example.rrd 1263754200:1:2:3:4:5:U:7

където времето се посочва в timestamp , а „U“ означава UNKNOWN стойност.

rrdtool update example.rrd "jan 9 2010 18:20@3210"

Тук виждате как се задава датата и часа , а след @ се поставят стойностите.

Също така можете и по следния начин да задавате стойности:

rrdtool update example.rrd 1263754200:0:0 1263754500:100:200 1263754800:400:300

Преглед на данните от базата данни става чрез командата fetch:

$ rrdtool fetch example.rrd AVERAGE --start "17:00" --end N                            mem

1263827100: 1.7300000000e+03
1263827400: 7.3000000000e+02
1263827700: 7.3900000000e+03
1263828000: 9.0000000000e+01
1263828300: 1.9000000000e+02
1263828600: 6.9000000000e+02
1263828900: 1.6900000000e+03
1263829200: -nan

A създаването на графика чрез:

 rrdtool graph graph.png  --start "17:00: --end N DEF:test1=example.rrd:mem:AVERAGE  LINE2:test1#FF0000

Което ще създаде файл (картинка) с име graph.png където:

• — start – oт кога да започне извадката

• — end – до кога да е извадката

• DEF – ключова дума

• test1 – място където задавате променлива, която да извикате при чертането

• example.rrd – базата от която да се четата стойностите

• mem – под дова име са запазени стойносттите в базата

• LINE1 / LINE2 – колко дебела да бъде линията на изчертаване

• test1 – извикваме променливата

• #FF0000 – цвят на линията

И ето какво се получи с зададените от мен данни:

Следва продъжение…

Желателно е двата диска да са идентични като размер и модел.
В моя случай те са:

Disk /dev/hda - 10254 MB / 9779 MiB - WDC WD102BB
Disk /dev/hdc - 10254 MB / 9779 MiB - WDC WD102BB

Започваме с инсталиране на необходимите пакети:

server1:~# apt-get install initramfs-tools mdadm

По време на инсталацията ще бъдете попитани въпрос, на който трябва да отговорите с all
след което можете да рестартирате системата или ръчно да стартирате модулите както следва:

server1:~# modprobe md
server1:~# modprobe linear
server1:~# modprobe multipath
server1:~# modprobe raid0
server1:~# modprobe raid1
server1:~# modprobe raid5
server1:~# modprobe raid6
server1:~# modprobe raid10

За да проверите дали модулите са заредени успешно трябва да стартирате командата:

server1:~# cat /proc/mdstat

Изхода от нея трябва да изглежда така:

server1:~# cat /proc/mdstat
Personalities : [linear] [multipath] [raid0] [raid1] [raid6] [raid5] [raid4] [raid10]
unused devices:

Подготовка на дисковете:
В началото дяловете на дисковете изглеждаха така:

server1:~# fdisk -l

Disk /dev/hda: 10.2 GB, 10254827520 bytes
255 heads, 63 sectors/track, 1246 cylinders
Units = cylinders of 16065 * 512 = 8225280 bytes
Disk identifier: 0x0000a606

   Device Boot      Start         End      Blocks   Id  System
/dev/hda1   *           1        1187     9534546   83  Linux
/dev/hda2            1188        1246      473917+   5  Extended
/dev/hda5            1188        1246      473886   82  Linux swap / Solaris

Disk /dev/hdc: 10.2 GB, 10254827520 bytes
255 heads, 63 sectors/track, 1246 cylinders
Units = cylinders of 16065 * 512 = 8225280 bytes
Disk identifier: 0x000efc30

   Device Boot      Start         End      Blocks   Id  System
/dev/hdc1               1          32      257008+  82  Linux swap / Solaris
/dev/hdc2   *          33        1246     9751455   83  Linux

Поради което се наложи първо да изтрия дяловете на /dev/hdc:

server1:~# fdisk /dev/hdc

The number of cylinders for this disk is set to 1246.
There is nothing wrong with that, but this is larger than 1024,
and could in certain setups cause problems with:
1) software that runs at boot time (e.g., old versions of LILO)
2) booting and partitioning software from other OSs
   (e.g., DOS FDISK, OS/2 FDISK)

Command (m for help): d
Partition number (1-4): 1

Command (m for help): d
Selected partition 2

Command (m for help): w
The partition table has been altered!

Calling ioctl() to re-read partition table.
Syncing disks.
server1:~# fdisk /dev/hdc -l

Disk /dev/hdc: 10.2 GB, 10254827520 bytes
16 heads, 63 sectors/track, 19870 cylinders
Units = cylinders of 1008 * 512 = 516096 bytes
Disk identifier: 0x000efc30

   Device Boot      Start         End      Blocks   Id  System

На диск /dev/hdc трябва да бъдат създадени идентични дялове като на /dev/hdc.
За целта се използва следната команда:

server1:~# sfdisk -d /dev/hda | sfdisk /dev/hdc
Warning: extended partition does not start at a cylinder boundary.
DOS and Linux will interpret the contents differently.
Checking that no-one is using this disk right now ...
OK

Disk /dev/hdc: 19870 cylinders, 16 heads, 63 sectors/track
Old situation:
Units = cylinders of 516096 bytes, blocks of 1024 bytes, counting from 0

   Device Boot Start     End   #cyls    #blocks   Id  System
/dev/hdc1          0       -       0          0    0  Empty
/dev/hdc2          0       -       0          0    0  Empty
/dev/hdc3          0       -       0          0    0  Empty
/dev/hdc4          0       -       0          0    0  Empty
New situation:
Units = sectors of 512 bytes, counting from 0

   Device Boot    Start       End   #sectors  Id  System
/dev/hdc1   *        63  19069154   19069092  83  Linux
/dev/hdc2      19069155  20016989     947835   5  Extended
/dev/hdc3             0         -          0   0  Empty
/dev/hdc4             0         -          0   0  Empty
/dev/hdc5      19069218  20016989     947772  82  Linux swap / Solaris
Warning: partition 1 does not end at a cylinder boundary

sfdisk: I don't like these partitions - nothing changed.
(If you really want this, use the --force option.)

В моя случай се наложи да използвам повторно стартиране на командата с –force ,
но това не би трябвало да се наложи при вас:

server1:~# sfdisk -d /dev/hda | sfdisk /dev/hdc --force
Checking that no-one is using this disk right now ...
Warning: extended partition does not start at a cylinder boundary.
DOS and Linux will interpret the contents differently.
OK                                                                

Disk /dev/hdc: 19870 cylinders, 16 heads, 63 sectors/track
Old situation:
Units = cylinders of 516096 bytes, blocks of 1024 bytes, counting from 0

   Device Boot Start     End   #cyls    #blocks   Id  System
/dev/hdc1          0       -       0          0    0  Empty
/dev/hdc2          0       -       0          0    0  Empty
/dev/hdc3          0       -       0          0    0  Empty
/dev/hdc4          0       -       0          0    0  Empty
New situation:
Units = sectors of 512 bytes, counting from 0               

   Device Boot    Start       End   #sectors  Id  System
/dev/hdc1   *        63  19069154   19069092  83  Linux
/dev/hdc2      19069155  20016989     947835   5  Extended
/dev/hdc3             0         -          0   0  Empty
/dev/hdc4             0         -          0   0  Empty
/dev/hdc5      19069218  20016989     947772  82  Linux swap / Solaris
Warning: partition 1 does not end at a cylinder boundary
Successfully wrote the new partition table                            

Re-reading the partition table ...

If you created or changed a DOS partition, /dev/foo7, say, then use dd(1)
to zero the first 512 bytes:  dd if=/dev/zero of=/dev/foo7 bs=512 count=1
(See fdisk(8).)

Нека проверим дали всичко е коректно чрез fdisk:

server1:~# fdisk -l

Disk /dev/hda: 10.2 GB, 10254827520 bytes
255 heads, 63 sectors/track, 1246 cylinders
Units = cylinders of 16065 * 512 = 8225280 bytes
Disk identifier: 0x0000a606                     

   Device Boot      Start         End      Blocks   Id  System
/dev/hda1   *           1        1187     9534546   83  Linux
/dev/hda2            1188        1246      473917+   5  Extended
/dev/hda5            1188        1246      473886   82  Linux swap / Solaris

Disk /dev/hdc: 10.2 GB, 10254827520 bytes
16 heads, 63 sectors/track, 19870 cylinders
Units = cylinders of 1008 * 512 = 516096 bytes
Disk identifier: 0x000efc30

   Device Boot      Start         End      Blocks   Id  System
/dev/hdc1   *           1       18918     9534546   83  Linux
/dev/hdc2           18918       19859      473917+   5  Extended
/dev/hdc5           18918       19859      473886   82  Linux swap / Solaris

В следващата стъпка ще променим типа на дяловете от диск /dev/hdc на Linux raid autodetect, като аз имам и Extended дял, който не трябва да се пипа:

server1:~# fdisk /dev/hdc

The number of cylinders for this disk is set to 19870.
There is nothing wrong with that, but this is larger than 1024,
and could in certain setups cause problems with:
1) software that runs at boot time (e.g., old versions of LILO)
2) booting and partitioning software from other OSs
   (e.g., DOS FDISK, OS/2 FDISK)

Command (m for help): t
Partition number (1-5): 1
Hex code (type L to list codes): fd
Changed system type of partition 1 to fd (Linux raid autodetect)

Command (m for help): t
Partition number (1-5): 5
Hex code (type L to list codes): fd
Changed system type of partition 5 to fd (Linux raid autodetect)

Command (m for help): w
The partition table has been altered!

Calling ioctl() to re-read partition table.

WARNING: Re-reading the partition table failed with error 16: Device or resource busy.
The kernel still uses the old table.
The new table will be used at the next reboot.
Syncing disks.
server1:~# fdisk -l /dev/hdc

Disk /dev/hdc: 10.2 GB, 10254827520 bytes
16 heads, 63 sectors/track, 19870 cylinders
Units = cylinders of 1008 * 512 = 516096 bytes
Disk identifier: 0x000efc30

   Device Boot      Start         End      Blocks   Id  System
/dev/hdc1   *           1       18918     9534546   fd  Linux raid autodetect
/dev/hdc2           18918       19859      473917+   5  Extended
/dev/hdc5           18918       19859      473886   fd  Linux raid autodetect

За да бъдете сигурни, че на тези дялове няма остатъци от предишни
RAID конфигурации трябва да изпълните следното:

server1:~# mdadm --zero-superblock /dev/hdc1
mdadm: Unrecognised md component device - /dev/hdc1
server1:~# mdadm --zero-superblock /dev/hdc5
mdadm: Unrecognised md component device - /dev/hdc5

което значи, че всичко е чисто

Създаване на RAID масиви
Със следните команди ще създадем RAID масивите:

server1:~# mdadm --create /dev/md0 --level=1 --raid-disks=2 missing /dev/hdc1
mdadm: array /dev/md0 started.
server1:~# mdadm --create /dev/md1 --level=1 --raid-disks=2 missing /dev/hdc5
mdadm: array /dev/md1 started.

Проверяваме дали са се създали коректно с:

server1:~# cat /proc/mdstat
Personalities : [linear] [multipath] [raid0] [raid1] [raid6] [raid5] [raid4] [raid10]
md1 : active (auto-read-only) raid1 hdc5[1]
      473792 blocks [2/1] [_U]

md0 : active (auto-read-only) raid1 hdc1[1]
      9534464 blocks [2/1] [_U]

unused devices:

Сега трябва да създадем файловата система на масивите:

server1:~# mkfs.ext3 /dev/md0
mke2fs 1.41.3 (12-Oct-2008)
Filesystem label=
OS type: Linux
Block size=4096 (log=2)
Fragment size=4096 (log=2)
596848 inodes, 2383616 blocks
119180 blocks (5.00%) reserved for the super user
First data block=0
Maximum filesystem blocks=2441084928
73 block groups
32768 blocks per group, 32768 fragments per group
8176 inodes per group
Superblock backups stored on blocks:
        32768, 98304, 163840, 229376, 294912, 819200, 884736, 1605632

Writing inode tables: done
Creating journal (32768 blocks): done
Writing superblocks and filesystem accounting information: done

This filesystem will be automatically checked every 38 mounts or
180 days, whichever comes first.  Use tune2fs -c or -i to override.
server1:~# mkswap /dev/md1
Setting up swapspace version 1, size = 485158 kB
no label, UUID=4fb4e05c-78c8-4ecf-8482-63e0dc5c349b

След като сме създали масивите трябва зададем информация за тях в /etc/mdadm/mdadm.conf:

server1:~# cp /etc/mdadm/mdadm.conf /etc/mdadm/mdadm.conf_orig
`/etc/mdadm/mdadm.conf' -> `/etc/mdadm/mdadm.conf_orig'
server1:~# mdadm --examine --scan >> /etc/mdadm/mdadm.conf

и проверяваме дали записа е коректен:

server1:~# cat /etc/mdadm/mdadm.conf
# mdadm.conf
#
# Please refer to mdadm.conf(5) for information about this file.
#

# by default, scan all partitions (/proc/partitions) for MD superblocks.
# alternatively, specify devices to scan, using wildcards if desired.
DEVICE partitions

# auto-create devices with Debian standard permissions
CREATE owner=root group=disk mode=0660 auto=yes

# automatically tag new arrays as belonging to the local system
HOMEHOST 

# instruct the monitoring daemon where to send mail alerts
MAILADDR root

# definitions of existing MD arrays

# This file was auto-generated on Thu, 14 Jan 2010 00:57:22 +0200
# by mkconf $Id$
ARRAY /dev/md0 level=raid1 num-devices=2 UUID=a09935d3:3afabe5d:1c0b12aa:49fee674
ARRAY /dev/md1 level=raid1 num-devices=2 UUID=6eaf7710:2f7c8917:1c0b12aa:49fee674

Всичко е точно за сега .

Необходимо системата да бъде настроена за първия си рестарт.
Трябва да променим /etc/fstab като вместо стария дял от /dev/hda1 трябва да сочи към /dev/md0:

server1:~# nano /etc/fstab

# /etc/fstab: static file system information.
#
#              

proc            /proc           proc    defaults        0       0
/dev/md0       /               ext3    errors=remount-ro 0       1
/dev/md1       none            swap    sw              0       0
#/dev/hda        /media/cdrom0   udf,iso9660 user,noauto     0       0

Следват промени по GRUB – /boot/grub/menu.lst
След default 0 трябва да добавите fallback 1 за да може в случай, че GRUB не успее да бутне от първия кернел да опита с втория:

default         0
fallback        1

Копирайте частта на /boot/grub/menu.lst в която е описано от къде да бутва още веднъж над нея и променете root=/dev/hda1 с root=/dev/md0 и root (hd0,0) с root (hd1,0):

title           Debian GNU/Linux, kernel 2.6.26-2-686
root            (hd1,0)
kernel          /boot/vmlinuz-2.6.26-2-686 root=/dev/md0 ro quiet
initrd          /boot/initrd.img-2.6.26-2-686

title           Debian GNU/Linux, kernel 2.6.26-2-686
root            (hd0,0)
kernel          /boot/vmlinuz-2.6.26-2-686 root=/dev/hda1 ro quiet
initrd          /boot/initrd.img-2.6.26-2-686

title           Debian GNU/Linux, kernel 2.6.26-2-686 (single-user mode)
root            (hd0,0)
kernel          /boot/vmlinuz-2.6.26-2-686 root=/dev/hda1 ro single
initrd          /boot/initrd.img-2.6.26-2-686

Обновяваме ramdisk чрез:

server1:~# update-initramfs -u
update-initramfs: Generating /boot/initrd.img-2.6.26-2-686

Трябва да монтирате /dev/md0 и да копираме информацията от /dev/hda1 там:

server1:~# mkdir /mnt/md0
server1:~# mount /dev/md0 /mnt/md0
server1:~# cp -dpRx / /mnt/md0

Тъй като в момента на втория диск няма инсталиран boot loader, трябва да инсталираме такъв посредством командата grub:

server1:~# grub

grub> root (hd1,0)
 Filesystem type is ext2fs, partition type 0xfd

grub> setup (hd1)
 Checking if "/boot/grub/stage1" exists... no
 Checking if "/grub/stage1" exists... yes
 Checking if "/grub/stage2" exists... yes
 Checking if "/grub/e2fs_stage1_5" exists... yes
 Running "embed /grub/e2fs_stage1_5 (hd1)"...  15 sectors are embedded.
succeeded
 Running "install /grub/stage1 (hd1) (hd1)1+15 p (hd1,0)/grub/stage2 /grub/menu.lst"... succeeded
Done.

grub> quit

Рестартирайте машината и стискайте палци

Системата е бутнала успешно.
Подготовка на първия диск
Oтново чрез fdisk ще промени типа на дяловете на /dev/hda. Трябва да бъде Linux raid autodetect, и Extended дяла не трябва да се пипа:

server1:~# fdisk /dev/hda

The number of cylinders for this disk is set to 1246.
There is nothing wrong with that, but this is larger than 1024,
and could in certain setups cause problems with:
1) software that runs at boot time (e.g., old versions of LILO)
2) booting and partitioning software from other OSs
   (e.g., DOS FDISK, OS/2 FDISK)

Command (m for help): t
Partition number (1-5): 1
Hex code (type L to list codes): fd
Changed system type of partition 1 to fd (Linux raid autodetect)

Command (m for help): t
Partition number (1-5): 5
Hex code (type L to list codes): fd
Changed system type of partition 5 to fd (Linux raid autodetect)

Command (m for help): w
The partition table has been altered!

Calling ioctl() to re-read partition table.
Syncing disks.

Сега трябва да добавим /dev/hda1 и /dev/hda5 към масивите:

server1:~# mdadm --add /dev/md0 /dev/hda1
mdadm: added /dev/hda1
server1:~# mdadm --add /dev/md1 /dev/hda5
mdadm: added /dev/hda5

Чрез следващата команда ще наблюдаваме как масивите се създават и синхронизират:

server1:~# watch cat /proc/mdstat
Personalities : [raid1]
md1 : active raid1 hda5[2] hdc5[1]
      473792 blocks [2/1] [_U]
        resync=DELAYED

md0 : active raid1 hda1[2] hdc1[1]
      9534464 blocks [2/1] [_U]
      [=>...................]  recovery =  5.7% (552320/9534464) finish=7.8min speed=19045K/sec

unused devices:

След като синхронизацията приключи, натискаме ctrl + c и продължаваме на татък.

Трябва да генерираме на ново mdamd.conf файла:

server1:~# cp /etc/mdadm/mdadm.conf_orig /etc/mdadm/mdadm.conf
server1:~# mdadm --examine --scan >> /etc/mdadm/mdadm.conf
server1:~# cat /etc/mdadm/mdadm.conf
# mdadm.conf
#
# Please refer to mdadm.conf(5) for information about this file.
#

# by default, scan all partitions (/proc/partitions) for MD superblocks.
# alternatively, specify devices to scan, using wildcards if desired.
DEVICE partitions

# auto-create devices with Debian standard permissions
CREATE owner=root group=disk mode=0660 auto=yes

# automatically tag new arrays as belonging to the local system
HOMEHOST

# instruct the monitoring daemon where to send mail alerts
MAILADDR root

# definitions of existing MD arrays

# This file was auto-generated on Thu, 14 Jan 2010 00:57:22 +0200
# by mkconf $Id$
ARRAY /dev/md0 level=raid1 num-devices=2 UUID=15763cb2:0a3cf6de:1c0b12aa:49fee674
ARRAY /dev/md1 level=raid1 num-devices=2 UUID=3924c0fb:af01e415:879be48a:435c75bf

Подготовка на GRUB – /boot/grub/menu.lst
В момента GRUB е настроен да бутва от /dev/hdc – (hd1,0) , но все пак ние искаме в случай, че единия диск се е „счупил“ системата да тръгне от другия.
За целта трябва да копирате вече създадената част за /dev/md0 още веднъж, но в нея заменете „hd1,0″ с „hd0,0″, a останалите менюта можете да коментирате.
Ето как изглежда при мен:

server1:~# nano /boot/grub/menu.lst

## ## End Default Options ##

title           Debian GNU/Linux RAID1, kernel 2.6.26-2-686
root            (hd1,0)
kernel          /boot/vmlinuz-2.6.26-2-686 root=/dev/md0 ro quiet
initrd          /boot/initrd.img-2.6.26-2-686

title           Debian GNU/Linux RAID1, kernel 2.6.26-2-686
root            (hd0,0)
kernel          /boot/vmlinuz-2.6.26-2-686 root=/dev/md0 ro quiet
initrd          /boot/initrd.img-2.6.26-2-686

#title           Debian GNU/Linux RAID1, kernel 2.6.26-2-686 (single-user mode)
#root            (hd1,0)
#kernel          /boot/vmlinuz-2.6.26-2-686 root=/dev/md0 ro single
#initrd          /boot/initrd.img-2.6.26-2-686

#title          Debian GNU/Linux, kernel 2.6.26-2-686
#root           (hd0,0)
#kernel         /boot/vmlinuz-2.6.26-2-686 root=/dev/hda1 ro quiet
#initrd         /boot/initrd.img-2.6.26-2-686

#title          Debian GNU/Linux, kernel 2.6.26-2-686 (single-user mode)
#root           (hd0,0)
#kernel         /boot/vmlinuz-2.6.26-2-686 root=/dev/hda1 ro single
#initrd         /boot/initrd.img-2.6.26-2-686

### END DEBIAN AUTOMAGIC KERNELS LIST

В същия файл има korp променлива, която трябва да промените на /dev/md0 :

[...]
# kopt=root=/dev/md2 ro
[...]

Обновете отново ramdisk и рестартирайте:

server1:~# update-initramfs -u
server1:~# reboot

И това е всичко
След като системата ви се рестартира ще зареди от новосъздадения RAID1 масив.

в тази статия ще опиша стъпките по които настроих OpenVPN сървър за лични потребности.

Примера е за настройване на OpenVPN под Debian 5 и клиент под Fedora 12.

Да започнем с инсталирането на необходимите пакети:

server1:~# apt-get install openvpn

Със следващите команди ще създам директория за ключовете и ще копирам в нея скриптовете за генериране на ключове:

mkdir /etc/openvpn/easy-rsa
cp /usr/share/doc/openvpn/examples/easy-rsa/2.0/* /etc/openvpn/easy-rsа

Необходимо е да бъде редактиран /etc/openvpn/easy-rsa/vars с твоите данни.
След което за да бъдат генерирани ключовете трябва да бъдат изпълнени следните команди:

cd /etc/openvpn/easy-rsa
. ./vars
./clean-all
./build-ca
./build-key-server servername
./build-dh

Следва да бъде създаден конфигурационния файл за openvpn сървъра.
Файла трябва да бъде създаден в следната директория /etc/openvpn/server.conf
За шаблон можете да използвате следния адрес: http://openvpn.net/index.php/open-source/documentation/howto.html#server
Ето как изглежда моя конфигурационен файл:

#server1:~# cat /etc/openvpn/server.conf
local xx.xx.xx.xx  #адрес, който openvpn да "слуша" за връзки
port 1724
proto tcp
dev tap
ca      /etc/openvpn/easy-rsa/keys/ca.crt
cert    /etc/openvpn/easy-rsa/keys/server.crt
key     /etc/openvpn/easy-rsa/keys/server.key
dh      /etc/openvpn/easy-rsa/keys/dh1024.pem
server 192.168.0.0 255.255.255.0
ifconfig-pool-persist ipp.txt
push "redirect-gateway"
push "dhcp-option DNS 208.67.220.220"
client-to-client
keepalive 10 120
comp-lzo
max-clients 10
persist-key
persist-tun
status openvpn-status.log
verb 4

Следват инструкции за настройка на OpenVPN клиент върху Fedora ОС.
Инсталиране на OpenVPN:

yum install openvpn

Генериране на ключ за клеинт:

cd /etc/openvpn/easy-rsa
./build-key client1

След генерирането на ключовете трябва да копирате ca.crt , client1.crt и client1.key в директория /etc/openvpn/ .
Създаване на конфигурационен файл /etc/openvpn/client.conf .
За шаблон можете да използвате следния адрес: http://openvpn.net/index.php/open-source/documentation/howto.html#client
Ето как изглежда моя конфигурационен файл:

client
dev tap
;dev tun
proto tcp
;proto udp
remote servername 1724
resolv-retry infinite
nobind
persist-key
persist-tun
ca ca.crt
cert  client1.crt
key client1.key
cipher BF-CBC
comp-lzo
verb 4
;mute 20

Следва стартиране на сървъра и клиента.
Сървъра се стартира по следния начин:

/etc/init.d/openvpn start

Клиента се стартира с:

cd /etc/openvpn
openvpn client.conf

Най-вероятно след като тествате свързаността си ще видите, че имате пинг до гейта ( сървъра ) и съответната мрежа, но не и на вън.
За да рутирате целия трафик през vpn-a и да имате достъп до „външни“ адреси трябва да направите следното с iptables:

iptables --table nat --append POSTROUTING --out-interface eth0 -j MASQUERADE
iptables --append FORWARD --in-interface tap0 -j ACCEPT
echo 1 > /proc/sys/net/ipv4/ip_forward

Тъй като ОС е Debian за да се запомнят правилата трябва да се направи следното:

iptables-save > firewall.conf

След което в файл /etc/network/if-up.d/iptables трябва да добавите следния код:

#!/bin/sh
iptables-restore < /etc/firewall.conf
echo 1 > /proc/sys/net/ipv4/ip_forward

Рестартирайте сървъра и проверете дали всичко ще работи коректно.

За да изключите даден сертификат трябва да направите следното:

1. Отидете в easy-rsa директорията:

   cd /etc/openvpn/easy-rsa/
   

2. Стартирайте следните команди:

   . ./vars
   ./revoke-full client2
   

   където „client2″ е името на клиента чиито достъп ще забраните.

3. revoke-full генерира файл с име crl.pem . Необходимо е в конфогирационния файл на openvpn да посичите пътя до този файл като добавите следния ред в server.conf:

   crl-verify /etc/openvpn/easy-rsa/keys/crl.pem
   

4. Рестартирайте OpenVPN сървъра за да се приеме промяната.

    /etc/inid.d/openvpn restart 

   Ето какво се случва вече при опит да бъде достъпен сървъра със сертификат, който е бил спрян:

   server1 ovpn-server[7252]: XXX.XXX.XXX.XXX:34036 CRL CHECK FAILED: /C=BG/ST=CA/L=Sofia/O=Fort-Funston/CN=server1/emailAddress=me@myhost.mydomain is REVOKED